Стандарт

Стандарт на Немското Овчарско Куче – Fci – Стандарт № 166

Група 1 : Пастирски и овчарски кучета.
Секция 1 : Овчарски кучета, полагащи изпити за работни качества.
Кратка история – след официалното формиране на клуба за немска овчарка в Германия със седалище в Аугсбург се приема стандартът на породата от Немския клуб на любителите на кучета (VDH). Обединението за немски овчарски кучета SV успешно стартира дейността си първия конгрес, състоял се на 20.09.1899 г. , където предложения за стандарта на породата правят Артур Майер и Макс фон Щефаниц. Следващите няколко конгреса помагат за подобряване на стандарта: на 6-ия конгрес, състоял се на 28.07.1909 г. ,както и на 23-ия конгрес в Кьолн, състоял се на 17.09.1909г, както и на комбиниращите срещи между президиума на клуба и Комисията по развъждане,състояли се във Висбаден на 05.09.1930 г. и 25.03.1961 г. ,се внасят подобрения .Стандартът е преработен в рамките на Световния съюз на Обединенията за немски овчарски кучета – WUSV, и е приет и каталогизиран на заседание на WUSV на 30.08.1976 година с решение за пълномощия на президиума и консултативния съвет от 23/24 март 1991 година.

Немската овчарка, чието планомерно развъждане започва през 1899 г. след основаването на Обединението, се развъжда върху основата на средиземноморските и южноморските разновидности пастирски кучета, съществуващи по това време с крайна цел създаване на ползвателно куче с високи работни качества.За да бъде постигната тази цел, е бил определен стандарт на немската овчарка, който се е отнасял както до физическите качества, така и до темперамента и характера.

  Общо описание

Общ вид – куче със средни размери и удължен формат, със здрави и сухи кости и силно телосложение.

Важни пропорции – височината при холката за мъжките кучета е 60-65см, а за женските е 55-60см. Дължината на тялото е по голяма от височината при холката с 10-17 %.

Характер – немската овчарка трябва да бъде уравновесена, със здрави нерви, уверена в себе си, със спокойно поведение, добронамерена (като се изключи състоянието на възбуда) и все пак внимателна и управляема. Тя трябва да има боен инстинкт и твърдост, за да бъде способна да служи като куче компаньон, за охрана, защита, като служебно и караулно куче.

Глава – пропорционална на тялото, клиновидна. Дължината й е около 40 % от височината при холката. Умерено широка между ушите, не е лека, но не е и груба, нито удължена. Черепната част при поглед отпред и отстрани е леко изпъкнала, със слабо изразена или с напълно липсваща медиална бразда. Съотношението между дължината на черепа към дължината на муцуната е 50 на 50 %. Широчинaта на черепа е пропорционална на дължината му. Скулите са леко закръглени. Стопът е плавен. Муцуната е клиновидна, дълга и суха. Горната и долната челюст трябва да бъдат достатъчно силни. Устните са сухи и добре прилепнали.

Носна гъба – трябва да бъде черна.

Зъби – големи, здрави, в комплект 42 зъба(20 зъба нa горната, и 22 зъба на долната челюст). Захапката е ножицовидна. Недостатък са разположените в права линия резци. Челюстите трябва да бъдат добре развити, зъбите – достатъчно дълбоко разположени във венците.

 Очи – косо поставени, средно големи, с бадемова форма. Цветът им трябва да съответства на цвета на козината и да бъде по възможност по-тъмен. Светлите пронизващи очи са нежелателни, тъй като нарушават изражението на кучето.

Уши – високо поставени, прави, средно големи, широки в основата си и постепенно изтъняващи към върха. Полуправите, висящите уши са порок. В движение или при покой носените назад уши не са недостатък.

Шия – здрава, с добре развита мускулатура, поставена под ъгъл 45° към хоризонтала. Кожата не образува гънки.

Гърди – дълбоки (около 45-48% от височината при холката), но не твърде широки. Ребрата са дълги и умерено изпъкнали, без да са бъчвообразни или плоски. Добре оформеният гръден кош осигурява свободно движение на лактите при тръс.

Холка – дълга и достатъчно висока, добре изпъква над линията на гърба, с плавен преход към него.

Гръб – прав, добре развит и мускулест.

Поясница – широка, здрава, с добре развита мускулатура.

Крупа – дълга, плавно спускаща се към опашката под ъгъл около 23° към хоризонтала. Скосената или хоризонтална крупа е невелателна.

Корем – умерено повдигнат.

Опашка – равномерно покрита с гъста козина, стига най-малко до скакателната става и не повече от средата на метатарзуса. Краят й понякога се извива като кука, което обаче е нежелателно.В спокойно състояние се отпуска, образувайки плавна дъга. При възбуда и в движение се извива и се повдига, но не над гърба. Не трябва да бъде абсолютно права.

Предни крайници – при поглед от всички страни прави, а при поглед отпред абсолютно паралелни. Лопатките са дълги колкото раменните кости, поставени под ъгъл около 45° към хоризонтала и 90° към раменната кост, покрити с добре развита мускулатура.Нито в стойка, нито при движение лактите не трябва да бъдат развърнати или сближени. Подрамото е право, с овална форма.Метакарпусите са дълги около 1/3 от дължината на подрамото, здрави, умерено наклонени (около 20-22° към вертикала).

Задни крайници – постановката им е леко изтеглена назад, като при поглед отзад са паралелни. Бедрата са широки и добре замускулени. Подбедрата и бедрата са с почти еднаква дължина и образуват ъгъл около 120°. Скакателната става е суха и здрава. Метатарзусите са здрави и почти отвесни.

Лапи – с овална форма, къси, с плътно прибрани пръсти, сводести.Стъпателните възглавнички са твърди, ноктите са къси и здрави, тъмно пигментирани. Срещащите се пончкога допълнителни пръсти на задните лапи се отстраняват.

 Движения

Движения – немската овчарка се движи в тръс. Крайниците трябва да съответстват един на друг по дълвина и заъгляване по такъв начин ,че да може без съществена промяна на горната линия да ги премества при движение в тръс. Всяка склонност към намаляване на ъглите на задните крайници снижава здравината и издръжливостта и следователно ползвателните качества.При правилни пропорции на тялото и заъгляването възникват свободни, паралелни на повърхноста движения, създаващи впечатление за леко придвижване напред. При наведена напред глава и леко повдигната опашка по време на равномерния и спокоен тръс се образува леко вълнообразна, непрекъсната линия от върха на ушите през тила и гърба до върха на опашката.
Космена покривка – козината е средно дълга и гъста.Космите са прави, твърди и плътно прилягащи. По главата, вътрешната страна на ушите, предната страна на крайниците, лапите и пръстите са по-къси. По шията, задната страна на крайниците, бедрата и опашката козината е по-дълга.

 Цвят

Цвят – черен, черен плащ с подплащници, еднотонно сиво, със светли или кафеникави нюанси.Допустими са малки бели петна по гърдитe и значително изсветляване по вътрешната страна на крайниците, но са нежелателни.Носната гъба винаги трябва да бъде черна.Кучетата с малка или напълно липсваща маска, с вълт цвят на очите или с пронизващо светли очи, със светъл нюанс на гърдите и по вътрешната страна на крайниците, а също и със светли нокти и с риж край на опашката, с размити слаби цветове се смятат за слабо пигментирани.Освен при черните кучета подкосъмът винаги е сив.Окончателният цвят при малките кученца може да се определи едва след смяната на бебешката козина.Белият цвят е недопустим.

Ръст и тегло

Мъжки
– височината при холката – 60-65 см
– тегло – 30-40 кг

Женски
– височината при холката – 55-60 см
– тегло – 22-32 кг

Тестиси – мъжките трябва да имат да имат два добре развити тестиса, които са напълно спуснати в скоростната в скроталната торбичка.
Недостатъци – всяко отклонение от гореизброеното трябва да се разглежда като недостатък, който се оценява в зависимост от степента на изявяване.

Тежки недостатъци

– отклонения от гореописаните признаци на породата ,които нарушават ползвателните качества;
– твърде ниско поставени уши и уши с гънки, меки уши;
– съществени недостатъци на пигмента;
– силно нарушена обща здравина;
– всички отклонения от ножицовидната захапка или зъбната формула, ако не става дума за пороци.

Пороци

– слабост на темперамента, хапещи кучета или кучета със слаба нервна система;
– кучета с доказана „тежка дисплазия”;
– монорхиди или крипторхиди, а също и кучета с ясно различаващи се или недоразвити тестиси;
– кучета с обезобразяващи дефекти на ушите или опшката;
– кучета с уродства;
– кучета с липсващи;
– един терти предкътник Р3 и друг зъб;
– един кучешки зъб
– един четвърти предкътник Р4;
– един първи кътник М1 или втори кътник М2;
– общо три или повече зъби;
– кучета с дефекти на челюстите:
– недохапка 2 или повече мм;
– презахапка;
– клещовидна захапка, обхваща всички резци;
– кучета с ръст, по-голям или по-малък от стандартния с повече от 1см;
– албинизъм;
– бял цвят на козината (дори при тъмни очи и нокти);
– дълга козина с подкосъм (дълга мека, неплътно прилягаща козина с покосъм, кичури около ушите и по крайниците, добре изразени „бричове” и пухкава опашка);
– дълга (дълга мека козина без подкосъм, в повечето случаи разделяща се по гръбната линия).